Склонност за лежане в леглото без видима причина.
Сега такова състояние има научна дефиниция думата клиномания произлиза от латинския (clin — легло, постеля + мания, mania – страст, лудост) болезнено пристрастяване към лежане в леглото.
Пациентите могат да лежат на леглото, на дивана, на стол дълго време, без видима причина. Опитите да ги накарате да станат предизвиква негативна реакция, тих или насилствен протест.
Това състояние се наблюдава при пациенти с неврози, хипохондрията или психосоматично разстройство, с астенична психопатни състояния. В някои случаи клиноманията може да бъде в рамките на натрапчиви състояния. Естественият мързел, когато абсолютно здрав човек си позволява да лежи ден или два в леглото, разбира се, не е клиномания. Клиноманията е рядко изолирано разстройство, често комбинирано с други нарушения на психиката.
Синдромът на хроничната умора който през последните години все повече се среща в медицинската практика. Често е придружено от натрапчиво състояние да се остане постоянно в леглото. Пациентите са много лесни за събуждане, но неизвестна сила ги кара да останат в леглото. Дори наличието на отговорности, работа и протести на близки не помагат. Необходимостта да бъдат в леглото остава.
Най-честата причина за клиноманията все още се дължи на депресията. В това състояние на клиноманията често е придружена от безсъние. Човек не може да спи и в същото време не може да стане от леглото. Много психиатри смятат, че липсата на нарушения на съня е ясен симптом за отсъствието на депресия. Няма депресия без нарушения на съня. И по-често, отколкото други нарушения на съня при депресия, се открива хиперсомния. Въпреки това, има депресивни разстройства и с безсъние, в този случай, курсът на депресия ще бъде по-тежък. Често нарушенията на съня предхождат развитието на депресия и други психични разстройства.
Друго състояние, която е придружена от постоянно желание да бъде в леглото – идохондрия.
Изследвания показват че пациентите помнят всичките си заболявания които са имали в продължение на години и искрено започват да се смятат за сериозно болни.
Приемането на голям брой лекарства. Многобройни тестове и прегледи (дори и да нямат тежка патология), консултациите при различни лекари (не откриват тежка патология) не могат да успокоят идохонрика. Причината за прекарването през цялото време в леглото все още не може да се разбере. Идохондрията често се превръща в сериозно налудничаво убеждение за нелечимо заболяване.
Състояние, когато желанието да бъде в леглото напълно завладява съзнанието.
Често се наблюдава при пациенти които са претърпели тежко соматично заболяване (травма, инсулт, инфаркт) и са били на легло за дълго време. Най-изразимото клиномания се проявява в случай на развитие на церебросастенни прояви, дължащи се на тежка соматична патология. Такива пациенти казват лекарите се : „Залежават“. Опитът да се вдигнат от леглото води до силен стрес.
Който е придружен от редица прояви: повишаване на кръвното налягане или обратно ниско кръвно налягане, появява се зачервяване или бледност на лицето, задух и сърцебиене се заменя с усещане за спиране на сърцето.
Състоянието на силен стрес преминава само след като пациентът се върне в леглото.
Един от характерните признаци на клиномания е повишеният апетит на фона на полусънно състояние. Пациентите изглежда ядат много от стрес и тревожни мисли. Естествено, хиподинамията и приемът на голямо количество храна определено ще доведат до увеличаване на теглото. Интересен факт е, че сексуалното желание в клиноманите има тенденция да се увеличава.
Лечението на клиноманите, както и други психични разстройства, е доста сложен процес. На първо място се препоръчва психотерапевтична работа, в някои случаи добрите резултати се постигат чрез сесии на хипноза и психоанализа. Пациентът трябва да бъде изяснен. Каква е същността на заболяването, дори ако той в началото ще бъде скептичен към тези обяснения. От голямо значение е отношението на близките роднини с болестта, така че психотерапевтичната работа трябва да се извършва с тях. В края на краищата ще трябва да създадете среда около пациента.
Която ще предизвика неудобство в леглото (например:роднините трябва да спрат да носят храна на пациента и т.н.). В същото време е необходимо да се поддържат приятни часове с пациента, ако те са извън леглото. В някои случаи като възможен първия етап от лечението е приемането на психотропни лекарства.