Моят Опит с Излежаването
Моят опит с излежаването започна бавно и постепенно придоби форма. Първо, натисках бутона за отлагане на алармата и си позволявах още малко време в леглото преди следващия звук. След това започнах да игнорирам пронизителния звук няколко пъти подред, сякаш алармата беше досадната ми майка, която не осъзнава колко бързо мога да се приготвя.
С времето попаднах в заблуда. Спрях да използвам алармата изобщо и ставах винаги, когато се почувствах свеж и готов за нов ден – често с час закъснение. Борбата с излизането на време се превърна в истинско предизвикателство. Когато работех на пълен работен ден в търговска фирма, всяка сутрин бях пробуден от прилив на адреналин, често преди да съм чул алармата. Но след като преминах на работа с гъвкаво работно време, загубих контрол върху способността си да изляза от леглото навреме.
Запознайте се с „Горо Горо“
Неотдавна приятел, който завърши колеж в Токио, ме запозна с традицията на „горо горо“ – японският начин да се търкаляш и наслаждаваш в леглото, като звукът на мъркаща котка. Когато чух за този термин, почувствах уют. Самият факт, че сънят се приема като културен феномен, ме накара да се чувствам по-добре за изразходването на допълнителни часове в леглото. Може би ние, американците, трябва да сме по-сговорчиви спрямо късното ставане?
За да разбера повече за този обичай, се консултирах с Брижит Стегер. Старши преподавател по съвременни японски изследвания на университета в Кеймбридж, която изучава сънните навици в Япония. Според Стегер, „Горо Горо“ не е точно същото като „заспиване“. Докато някои спят, за да си възстановят енергията, „Горо Горо“ е по-скоро за отдих и релаксация, за мързелуване в пространството между будност и сън. Хората често практикуват „Горо Горо“ през целия ден, обикновено в пижами и върху специални тревни настилки, наречени „татами“.
Горо Горо и Японската Култура
„Горо Горо“ отразява архитектурата на традиционните японски домакинства, където спалните и жилищните зони не са стриктно отделени. В много японски семейства съществува традицията да седят и почиват на меки настилки, докато употребяват храна или просто се наслаждават на свободното време. В Америка напротив, често правим строги разграничения между работа и отдих, както и в начина, по който проектираме и използваме домовете си.
Разграничаването между сън и бдене е релативно ново явление, възникнало в Европа и Америка по време на индустриалната революция, но не се е наложило като стандарт навсякъде. „Този подход е свързан с буржоазните структури, които предполагат изолиран сън,“ пояснява Стегер. „Това е свързано с по-строгото разграничаване между работното време и свободното време.“
История на Горо Горо
През 70-те години на миналия век „Горо Горо“ стана популярно сред работещите бедни в Япония, които не можеха да си позволят по-скъпи забавления и просто се отдават на лежане. През този период Япония имаше по-слаби потребителски разходи в сравнение със САЩ и Европа, което се считаше за фактор, спиращ страната да напредва икономически. Затова насърчаването на потребителската култура и разходите вместо почивката стана цел.
С времето, Япония се насочи към идеалите „работи усилено, забавлявай се усилено“, приети от другата страна на Тихия океан. През 90-те години потребителските разходи станаха грижа за процъфтяващата икономика на Япония, а „Горо Горо“ загуби популярността си сред хората с ниски доходи. В днешно време, независимо от социалния статус, хората го упражняват без да се съсредоточават върху социално-икономическите му последици.
Културна Връзка със Съня
Западни преподаватели на английски език в Япония често се изненадват, когато техните ученици казват, че сънят е хоби. Това може да се обясни с факта, че много японци получават много малко сън. Стегер споменава практиката на „инемури“ – спане по време на срещи и учебни часове.
Някои японски работници се чувстват наполовина уморени през деня, но този вид почивка се възприема различно от американския обичай за силна дрямка. „Инемури“ е нещо между сън и бодрост, което се случва преди да е предназначено за наваксване на съня.
Освен самата дрямка, истинската привързаност към съня е дълбоко залегнала в японската култура. Стегер анализира вътрешни туристически ръководства в Япония и открива, че те насърчават активното консумиране. Като харчене на пари в спа центрове, ресторанти и хотели.
Лошо ли е да се излежавате?
Завършвайки разговора с лекар по съня, Рафаел Пелайо от Stanford Health Care в Пало Алто, Калифорния, стигнах до заключението, че няма нищо лошо в това да се наслаждаваме на бутон за дрямка, ако имаме време и желание. Пелайо добави, че е трудно да заспите, освен ако не сте натрупали значителен дефицит от сън.
От моя страна, не се събуждам късно, за да компенсирам дефицита на сън. Вместо това, просто лежа в леглото, полубуден, наслаждавайки се на уюта на момента. Но защо така стана, след като преди не бях свикнал с този начин на живот?
Заключение
„Има една поговорка: сънят ви е отражение на живота ви, а животът ви е отражение на съня ви“, сподели Пелайо. „Винаги трябва да се питате, за какво се събуждате. Ще се събудите по различен начин, ако е събота, ако трябва да отидете на работа, която мразите, ако имате ранен полет или ако се притеснявате да не закъснеете за него. Трябва да размислите дали живеете, за да спите, или спите, за да живеете.“
Обяснението му се оказа логично за мен. Когато се отказах от работата си на свободна практика и започнах работа на пълен работен ден, стилът ми на сън се промени. „Ти си ловец – ако не ловуваш, не ядеш,“ каза Пелайо. Смятах, че постоянната работа на пълен работен ден ще подобри качеството на живот. Но се оказа, че ми липсваше търсенето на предизвикателства и да бъда собствен шеф. Така че с това осъзнаване предоставих триседмично предизвестие на работното си място и се приготвям да се върна към начина си на живот, който приема събуждане с изгрева на слънцето.
Остават ми само няколко дни на работа и аз се подготвям активно да възстановя начина си на живот на „ловец-събирач“ за събуждане със слънцето. Най-накрая съм вдъхновен да споделя тази история.